За начало =)
Бегемот (егасимус), имаш пръст в цялата работа, не се крий! ;)
Всъщност, няма начало. Няма и край. Тук и навсякъде, сега и никога, в зима и лято наведнъж. Когато си Цял, няма нужда от пространство и време, ти си навсякъде никога. Или винаги? Има просто Любов, Светлина, Вяра – те са част от теб, от една съвършена Душа. Не, не безгрешна, съвършена. Аз вярвам. Търсих толкова дълго Красота, и в един момент осъзнах, че съм част от нея. Че сетивата са отворени - за теб, за мен, за всичко и всеки. Красотата не е качество, а същност. Въпрос на полет е кой ще я допусне в себе си. Вярвам в Красотата, израз на всичко, което съм търсила; на онова, от което Душата има нужда; лицето на Любовта. Красотата, която няма да спаси целия свят… Ще спаси теб. А ти си цяла Вселена.
Светлина. Тази, която ти дава Път, извираща от теб самият, виждаща. А този път, той е вечен и безкраен. Осмели се! Това е чувство, туптене, идея и поглед. Всичко. Цялост. Чувстваш ли се цял? Слятостта не е моя, твоя, тя е тук. Както всеки е част от едно Единство, така то е нас. Просто усет.
Магия. Лудост. Истина. Значещи едно - Съвършенство. ”Съвършенството не е когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се премахне” – Екзюпери. Всеки от нас е едно Божество, Вселена, Душа. Част от всичко, живеещ в безвремие, огледало и мъгла… Не се страхувай да бъдеш!
Вещицата от Портобело, приятно ми е. :)
egasimus said,
January 11, 2008 at 8:17 pm
Влиза котаракът Бегемот, сложил на главата си сгъваем циркаджийски цилиндър, богат откъм сгъваемост, но, както може да се очаква, за сметка на това беден откъм цилиндричност.
- О, та аз имам цяла лапа тук. И един мустак съм забравил, струва ми се – Бегемот учтиво сваля шапка. – На вашите услуги, богиньо.
Котаракът прави реверанс с дясна задна лапа, след което се мушва под леглото в търсене на изгубения мустак.